Странджа – митове и легенди

Страндджа планина е най-тайнствената планина в България. Тя е ниска планина и с единия си край среща Черно море, а с другия, според най-невероятната легенда, стига Константинопол със седем хълма, върху които тамошната тракийска цивилизация започва своя живот. Първият замък изграден на първия хълм в далечния 6 век пр. н. е. впоследствие се превръща в Магнаурската школа, където е учил Боян Мага, дал импулса за създаването на богомилството. В западната част на Константинопол и до ден днешен съществуват т.нар. тракийски врати и тракийски площад, а повечето императори са били с тракийски имена.
Според легендата „Странджа“ била красива млада жена от знатен род, която по не споменати причини никой не е посмял да поиска за жена. Тогава тя напуснала семейството си и с близки хора се заселила далеч от родният си дом. Не след дълго около нея започнали да се събират голям брой хора, които тя покровителствала и закриляла. Странджа ходела с мъжки дрехи, обичала да язди дълго и да плува в морето. Но понеже била красива много кандидати идвали да я искат за жена, но тя връщала всички, докато един ден дошли голям брой черни хора предвождани от своя цар с явни намерения да не си тръгват без Странджа. Било невъзможно да откаже или да се използва сила, положението било безнадеждно. И в този момент земята се разтресла, морето и реките се разбушували, земята се надигнала и настанал страшен хаос. Когато всичко утихнало имало нови планини, морето от кристално бяло станало мътно и черно, а от черните хора нямало и следа. Така Странджа останала в планината си, която приела нейното име.
За всеки който се е докоснал до тази планина е разбрал, че магията на тази планина е запечатала по малко от всичко в едно неизмеримо с времето състояние на нетленност и непреходност. Странджа много пъти е посещавана и изследвана от различни учени, ентусиасти, иманяри и религиозни представители. Тук легендите са преплетени с фактите, а науката – с мистицизма. Не подлежи на никакво съмнение обаче, че околността е пълна с разкрити и неразкрити тракийски светилища и съоръжения, някои от които могат да бъдат датирани още от времето на Атлантида.
По всичко личи, че целия район в древността е бил пристанище за фракция от оцелелите след катаклизма атланти, които разпръскват културата си сред местното население, което било траките. Интересен е факта, че именно в Странджа са откривани кости на гиганти, информацията за които веднага е потулвана.
Друго много интересно сведение е, че когато започва процеса по еретизирането и избиването на богомилите по света, те били отвеждани в Странджа, в областта Марино селище, където били избивани. Защо е било важно за някой да бъдат покосени точно там – остава загадка и до днес. Въобще Странджа планина е богата на мистерии.
Безспорно, най-голямата мистерия в областта обаче си остава т. нар гробницата на Бастет.
Тя се намира в подножието на най-високия връх в българската част на Странджа – Градище.
Историята около египетската гробница започва след появата на странна, древна карта с неразбираеми чертежи, геометрични фигури и йероглифи. Притежателят й, чието име се пази в тайна, решил, че става въпрос за скрито съкровище. Дълго време търсил специалисти, които да разчетат картата, докато се озовал в БАН. Оттам документът попаднал при Людмила Живкова.
Цялата история е описана в книга написана от племенницата на Ванга – Красимира Стоянова.
В крайна сметка няма ясни данни за това, какво е изровено от гробницата на Бастет.
Въпреки секретността на проекта новината за необичайните находки стига до ушите на Държавна сигурност. Дълго време районът е бил отцепен от военните. Внезапната смърт на Людмила Живкова слага край на проучването. Патронажът поема министърът на минералните ресурси Стамен Стаменов, но той също умира преди експедицията да се върне на Градището. Четири дни преди кончината на Людмила, на 16 юли 1981 г., бъдещата дясна ръка на Горбачов, академик Станислав Шаталин, с целия си екип се озовава в Малко Търново! Какво е правил там – остава неизвестно.
По привидно стечение на обстоятелствата, в местността Мишкова нива (много близо до гробницата на Бастет), по същото време когато текат разкопките от екипа на Людмила Живкова, работи и професор Александър Фол. Професора се е занимавал с проучването на мястото, което той нарича „Хероон”,(където е открит скелета на гиганта). Според най-ранните предания, това е светилище на Дионис. Култов паметник построен приживе за обожествяван владетел, жрец или митично същество, превърнат впоследствие в негова гробница. Официалната датировка е 2 000 г пр. Хр., а неофициалната говори за 3 000 г. възраст на външният кръг и камерата и 6 000 г. на външният кръг и долмена с гранитната плоча,което автоматично повдига въпроси. Или най-малкото ни кара да погледнем по-замислено към гробницата на Бастет под близкия връх. В тази връзка трябва да кажем, странни неща са наблюдавани и на Мишкова нива. Местни жители твърдят, че усещат някакво енергийно излъчване, но какво точно никой не може да обясни.
От другата му страна е разкрит уникален тракийски комплекс от V в. пр.н.е. – тракийска куполна гробница, светилище с жертвени корита, некропол и крепост от римско време. Находките подсказват, че случайно или не мястото е било свещено както за траките, така и за римляните.

Програма

ДЕН ПЪРВИ – 9.00 часа Отпътуване от София посока Бургас. 13.00 ч. обяд в Созопол. Градът, който носи историята на траки, римляни и елини. Тук през 611 г. пр.н.е. е създаден Аполония.
Време за разглеждане на Археологическия музей в Царево.

ДЕН ВТОРИ – 10.00 часа след закуска отиваме в сърцето на Странджа в Малко Търново. Историческия музей трябва да се види, освен че е разположен в 4 прекрасни възрожденски къщи-музей. В центъра на града е символа – малкия и големия Врис. Църквата Успение Богородично, построена върху тракийско светилище. Ако късмета е с нас ще посетим Мишкова нива на връх Голямо градище, до граничните ограждения, където има голямо тракийско светилище.  Тракийски могилен некропол, заобиколен от укрепена сграда, римска вила, глинен водопровод, захранващ култовия комплекс с вода, крепост и античен рудник.

Пак там но под връх Голямо градище е предполагаемата гробница на богинята Бастет. Обвита в толкова легенди и мистерии, че дълго ще си говорим за тях. Както и за връзката на Ванга с това място. За времето когато Людмила Живкова търси извънземни в пещерата и как местните разказват за руски камиони които са изнесли неизвестни за тях неща. 
 

В късния следобед разходка до с. Заберново.
Църквата Свети Лука в село Заберново е най-старата в Странджа планина. Била построена преди повече от 300 години. Тя е ниска, вкопана в земята, както е повелявал законът в онези робски времена, когато църквата не е трябвало да надвишава височината на турчин на кон.
Ако ни остане време ще минем да разгледаме с. Българи където е Светилището на нестинарите. Село Българи е единственото в Странджа със статут на фолклорен резерват. В селото обичаят нестинарство е запазен в автентичния си вид. Тук се спазва стародавната традиция за изпълнение на танца върху жарава на 3 срещу 4 юни, денят на Св. Св. Константин и Елена по стар стил. Специалната церемония се изпълнява под звуците на нестинарска мелодия, изпълнявана на гайда при съпровод на „свещения“ тъпан. В огъня могат да играят само „посветените“. Късно вечерта връщане в хотела в Царево.

ДЕН ТРЕТИ –  След закуска освобождаване на хотела. 10.30 часа Отпътуваме към Бегликташ. Там, където Странджа планина и морето се срещат. Каменният комплекс е едно от големите открития на тракийската история. Легендата разказва още за времето, когато хората за първи път са пресекли Босфора и са се заселили по тези земи. Изследователите установяват, че той пресъздава култа на човека към природата, който ни препраща далеч назад – към бронзовата епоха, около 13 век преди Христа. Скалното светилище се свързва още с култа към плодородието и е посветен на свещения брак между Богинята Майка и Бога Слънце.