Прованс – очарователна, артистична, ароматна и аристократична!
Дата:
Прованс е област в Югоизочна Франция. Намира се край Средиземно море, между долината на Рона и Италия. Историята й се отличава с особен колорит през всички исторически епохи – античност, средновековие и ново време.!
Прованс е своеобразна врата към Средиземноморието и това му придава особено значение. В ранното средновековие регионът е интегриран по-скоро с Пиемонт, отколкото с френските територии. По-късно точно на тази територия се разпространяват ересите на катарите и албигойците и това става тревожен повод именно тук да бъде учредена Великата инквизиция.
Днес Прованс е красавицата на Юга – земя на лавандулови поля и маслинови гори, уханни склонове, плодородни земи, ослепителни цветове и пленителна природа. Прелестна райска градина, славеща се с плодов аромат, изискани вина, римска архитектура, парфюми, пищни фестивали и красиви плажове.
Всичко е пропито от този пъстър и ярък колорит, вдъхновил можество творци. На първо място безспорно е великият Винсент ван Гог, който е оставил над 150 картини от невероятния провансалски пейзаж. Тук са творили и Гоген, Шагал, Реноар, Пикасо…
И прочутата провансалската кухня, ароматна, пикантна и вкусна, както и типичните невероятни сирена, но нека ги опитаме на място…
ПРОГРАМА:
ПЪРВИ ДЕН – отпътуване от летище София.
Пристигане на летището в Ница. Отпътуване за Екс-ан-Прованс, Екс ен Прованс, малък и подреден, богат на история, култура и чар, град на фонтаните и изкуството. Римляните създават на това място укрепеното селище Опидиум Ентремон. По-късно, заради термалните извори поставят основите на балнеокурорта Аква Секстий на кръстопътя между колониите им в Италия и Испания. Така на оголения варовиков хълм Мон сен Виктор, добре познат ни от творбите на Пол Сезан, възниква Екс ен Прованс, родното място на световноизвестния импресионист. Градът изиграва важна роля в културната история на Франция. Тук е люлката на трубадурската провансалска поезия. А Университетът, основан през 1409 г. от Луи II, граф на Анжу и Прованс и до днес е известен център за обучение. Неговият юридически факултет имал дълбоко влияние през вековете. Градът е свързан и с имената на видните български личности Стоян Михайловски, Никола Мушанов, Александър Греков, всички учили и завършили право в Университета на града, прочутият днешен Висш институт за политически изследвания. 1 нощувка
ВТОРИ ДЕН Отклоняваме се от пътя, за да навлезем в сърцето на природния парк Люберон – любимо място на френското висше общество и богатите британски и американски туристи. Музеят на лавандулата, създаден тук през 1991 г. съхранява родословието на провансалската лавандула и привлича над 50 000 посетители годишно, жадни да разкрият тайната на очарователното растение. Ароматът на съзиданието, който премахва миналото от енергийната ни обвивка, избавя от комплекси, изцерявя болката от обиди, неудачи и разочарования и възражда мечтите ни се добива от растението лавандула. Съществуват над 25 вида. Да отбележим, че Франция и България са на първо място в света по производство на уханното етерично масло. Така стигнахме и до нашия френски шансон – та кой не знае закачливата песничката “Sur le pont d Avignon”. Тя разказва за красиви дами и господа, които танцуват в кръг на моста. Той обаче учудващо не носи това име, нарича се Сен Бенезе. Легендата разказва за един пророчески сън, свързан с построяването на моста през 12-ти век. Овчарчето Бенезе чуло мистериозен глас, който му наредил да построи мост в Авиньон. Така и станало. Ръководен от един небесен ангел Бенезе убедил недоверчивите жители на града в божията воля и преместил сам огромен камък край Рона. Така положил основите на прочутия мост. След смъртта си е обявен за светец и погребан в параклиса, специално построен върху моста. Първоначално той е бил дълъг 900 м, свързвал е двата бряга на реката и е имал 22 красиви арки и се счита за най-дългият мост в Средновековието. Днес за съжаление са запазени едва четири от тях. Името на града се открива за първи път в източници от 6 век пр.н.е., като има няколко тълкувания на значението му – град на силния вятър, господар на реката. Авиньон е красиво разположен на брега на река Рона. Постига най-голям разцвет и слава между 1309 и 1377, когато е седалище на католическите папи и столица на християнска Европа. Историческият център на града – Папския дворец, епископския ансамбъл с Катедралата и прочутия мост, построен пред 1185 г., са обект на световното културно наследство на Юнеско. Градът е известен с ярката си готическа архитектура. Разходката по извитите улички сред средновековните църкви, параклиси и имения е като открит урок по история на изкуството и културата. Множество музеи пазят и разказват славната му история. Тук е живял през голяма част от живота си италианският поет Франческо Петрарка. Авиньон е известна кулинарна дестинация с отлични вина от долината на Рона и фина провансалска кухня.
Следобед ще се отправим към Пот дьо Гар за да видим част от 50 километров аквадукт, построен от римляните през 1 век. Римските архитекти и хидроинженери, които са го проектирали, създават технически и художествен шедьовър. Най-висок от всички римски акведукти, оцелели до днес и един от най-впечатляващите мостове и древни паметници във Франция, Пон дю Гар носи името на реката, която пресича – Гард /сега преименувана на Гардон/.
В късния следобед пристигаме в Ним, 5-ият най-важен град в Римската империя, град историята на който е свързана с борбата на различни ереси. През 16 век се превръща в крепост на хугенотите и в център на религиозни войни и преследване. Ако попитате някой в Ним той с гордост ще ви отговори, че техният колизуем е най-добре запазеният от римския свят в цяла Европа. Днешен Ним e известен с производството на цветни провансалски тъкани и покривки. 2 Нощувка

ТРЕТИ ДЕН Днес достигаме Монпелие, град без римско наследство, известен от 10 в. от търговията с подправки. Населението на града било многонационално, като важна роля в търговията играла местната еврейска общност. В края на 12 век градът става известен с обучението си по медицина, а през 1220 г. е основан университета на Монпелие, узаконен с папска була. Неговият медицински факултет се счита за един от най-старите и най-престижните в Европа. Франсоа Рабле и Нострадамус са възпитаници на този факултет. Днес градът е известен университетски център, а дипломата по медицина от Монпелие е сред най-ценените.
Следващата ни цел е Нарбон. На път ще минаваме през Безие, известен най-вече с масовото клане на катари през 1209 г. от католически кръстоносци, при което цялото население загива и градът е опустошен.
Нарбон има традиции в производството на вино, които продължават и днес, град с богата историческа съдба. Той е първата римска колония извън Италия, основана през 118 г. пр.н.е. – Колония Нарбо Марциус. През нея минава и Виа Домиция, първият римски път в Галия. След разпадането на Римската империя, Нарбон става първият френски град, завладян от маврите при нашествието им в Европа. През 793 г. градът е изгорен, унищожен и практически обезлюден при изтласкването им от Xишам I, владетелят на Андалусия. През Средновековието градът е едно от големите средища на катарите. Градът се намира на Канал дьо ла Робин и има връзка с Канал дьо Миди. Заслужават внимание при посещението на града Катедралата на Нарбон и Папския дворец. 3 Нощувка
ЧЕТВЪРТИ ДЕН Каркасон, посещение на приказния средновековен град-замък. Първите следи от човешко присъствие датират от 3500 г. пр.н.е., а хълмът е заселен през 6 век пр.н.е от иберийските келти. По-късно римляните укрепват града и го наричат Каркасум. През 462 г. е превзет от вестготите и Теодорих II строи допълнтелни укрепления. През 1082 г. Реймон Тронкавел става виконт на града и през следващите десетилетия фамилията Тронкавел допринася за разрастването му – построен е двореца в крепостта, а по-късно и базиликата Сен Назер. През 1209 г. Каркасон играе ключова роля в Албигойския кръстоносен поход. Стените на крепостта Каркасон са едни от най-запазените в света, изключителен образец на военната архитектура. Те са най-дългите стени в Европа, почти 3 км, и представляват приказна смесица от кулички, наблюдателници, назъбени парапети на бойни кули и подвижни мостове, чиито строеж започва през 7 в. Осветлението нощем придава величествен и неповторим вид на този изумителен ансамбъл. Посещаваме и стария град Ла Сите, разположен върху хълма, който векове наред е бил границата между Испания и Франция. Забележителната катедрала Сен Назер от 12 в. притежава прекрасни витражи и най-стария орган в Южна Франция. 4 Нощувка
ПЕТИ ДЕН Отиваме до Канал ди Миди. Малцина знаят за съществуването на този канал, изграден от Пиер Пол Рике. Дълъг 241 км, с широчина от 6 до 11 м, той е завършен на 15 май 1681 г. Днес този изкуствен воден път е общо 360 км мрежа от плавателни пътища. Той е най-дългият плавателен воден път и първият в света, който минава пред тунел Малпас и първият в Европа, построен на този шлюзов принцип. Свързва Атлантическия океан със Средиземно море при лагуната То край Сет. Има 328 съоръжения – шлюзове, аквадукти, мостове, тунели. Това е гениално техническо съоръжение от епохата на Луи XIV, превърнато в произведение на изкуството. Свързващите структури са изградени с монументално достойнство, хармония и простота. През 1996 г. каналът е обявен за обект на световното културно и историческо наследство на Юнеско. Тук срещу допълнително заплащане може да се разходим с корабче. Връщане в Каркасон. 5 Нощувка
ШЕСТИ ДЕН Потегляме за Сет. Това е сравнително нов исторически град със силна местна идентичност и култура. Едно от най-интересните и впечатляващи места е старото пристанище, застинало във времето. Тук се организират много музикални фестивали, фестивал на виното, театрален фестивал Молиер. Сет е родното място на поета Пол Валери и големия музикант и певец Жорж Брасенс. Красиво разположен на голямата лагуна То и Средиземно море, Сет е все по-желана круизна дестинация. Към обяд продължаваме за Арл, красиво разположен на река Рона, която образува уникалната делта Камарг, обявена за национален парк. Арл има богато историческо минало. Основан от гърците под името Телине, през 535 г. пр.н.е. е завладян от келтите и преименуван Арелате. Попада под римска власт и достига своя връх през 4 и 5 век, когато там често лагеруват римските императори по време на военните походи. По време на размирното Средновековие градът се оказва владение на различни кралства. През 12 век той става важен политически и икономически център, когато тук е коронясан свещеният римски император Фредерик Барбароса. Арл се превръща в свободен град и запазва този статут до Френската революция. През 1888 г. в града се премества да живее великият художник Винсент ван Гог, който се влюбва в топлия колорит на това прекрасно място. Той създава над 300 скици, картини и рисунки именно в Арл, сред които са някои от най-известните му творби – Слънчогледите, пощальонът Рулен, Арлезианката мадам Жино. Парадоксът е, че в града няма нито една запазена картина на гениалния творец, черпил вдъхновение тук. Има пътека на Ван Гог с пана от най-прочутите му картини на местата, където ги е рисувал. Създадена е фондация на негово име, която притежава творби на художници, които са се учили и вдъхновявали от него. В някогашната болница сега има библиотека, а отвън градината е оформена като негова картина и се нарича „Изложбено пространство Ван Гог“. Римските паметници, Арената, Некрополът и Амфитеатърът в Арл са в листата на световното културно и историческо наследство на Юнеско. Катедралата Сен Трофим е значим представител на римската архитектура. Изображението на Страшния съд на главния вход, както и колонадата на близкия манастир са типични представители на римското скулптурно изкуство. Интерес представляват старите подвижни мостове и Обелискът на Арл, увековечени в картините на Ван Гог. 6 Нощувка
СЕДМИ ДЕН Грас – световната столица на парфюмите. Тук се произвеждат от векове 2/3 от естествените аромати на най-прочутите френски парфюми. Ароматното приключение започва с разходка из най-голямата фабрика Галимар, основана през 1747 г. В музея ще научите част от тайните на това производство, как се извличат ароматите на цветя, билки и храсти – магическият процес ще се разкрие през очите ви. А най-вълнуващата част е да откриеш своя аромат! През 1963 г. в Грас умира великата Едит Пиаф.
За обяд отиваме в старинен Антиб. Това място не е случайно. То е вдъхновило огромна плеяда световни творци. От началото на 20-и век, художници и писатели правят полуостровът безкраен кръстопът на модерното изкуство. Писателите Джордж Санд и Флаберт, Мопасан и Жул Верн се оттеглят да работят тук на спокойствие. Малко по-късно се заселват литературните фигури Камий Фламарион и Анатол Франс. Майсторите импресионисти Моне, Дуфи, Будин намират вдъхновение сред естествените пейзажи, които се откриват на всеки ъгъл. Самият Пикасо живее шест месеца в Антиб, а когато напуска, подарява някои от своите творби на града. Затова днес една от важните забележителности, която трябва да посетите е именно музея Picasso, посветен на него, където постоянно има различни експозиции.
В късния следобед ще се отправим към Ез, което предлага незабравими пейзажи от Лазурния бряг. Изумителната гледка ви кара да забравите, че тази педантично реставрирана средновековна крепост е създадена за отбрана, а не за събиране на туристически такси. Стръмните лъкатушни алеи са нагиздени с цветя и са работно място за търговци и антиквари, угаждащи на туристите. Фридрих Ницше е бил постоянен посетител, тук пише част от „И тъй рече Заратустра“, а един път за мулета, водещ към морето носи неговото име. 7 Нощувка
СЕДМИ ДЕН Време за разглеждане на Ница и безкрайната красота на крайбрежния булевард. Отпътуване към летището за полет към София.
В цената е включено:
– транспорт с микробус 8 местен /климатик/
– 7 нощувки в 3* и 4* хотели
– 7 закуски в хотелите по програма
– водач по маршрута на български еезик;
– Панорамна обиколка на градовете по маршрута
– пътни и магистрални такси.
– трансфер летище
Допълнително може да доплатите:
– туристически данък за всяка нощувка ( заплаща се при настаняване на рецепция)
– медицинска застраховка (може да заявите застраховка в нашия офис)
– входните такси на посещаваните по време на обиколките туристически обекти и увеселителни заведения;
– храната (обяд и вечеря)
– доплащане за единична стая (сам човек в стая) +365€
– доплащане за самолетен билет София – Ница – София
За любознателните:
Френското селце Рен льо Шато се намира в департамент Од на областта Лангедок, то е изключително популярно от тридесетина години насам, когато проучватели на средновековни истории започват да пишат за него. Първата книга е „Светата кръв и Свещеният граал“, тя разбунва духовете и след нея се появява „Прозрението на тамплиерите“. Още по-популярно селцето става след публикуването на романа на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“. Селцето и романът имат обща допирна точка и това е името Сониер. До Рен льо Шато се стига по виещ се път, на места толкова тесен, че за да се разминат колите трябва да се изчакват в някои от по-широките участъци.
Накратко, историята гласи, че Франсоа Беранже Сониер (1852-1917) – обикновен свещеник, роден и отрасъл в съседното село Монтазел, разположено само на три километра от Рен льо Шато, през 1891 г. открива нещо при ремонта на полуразрушената си, строена през Х в. енорийска черква.
Над портика с почти комични бели гипсови птици и начупени жълти плочки са издълбани словата Terribilis est locus iste („Страшно е това място―) – цитат от Битие (28:17), продължаващ на латински върху свода на портика: „Това е дом Божий, това са врати небесни“. Статуя на Мария Магдалина се извисява над вратата, а тимпанът е украсен с равностранен триъгълник и изваяни рози и кръст. Целият храм е нетрадиционно украсен и кореспондира по скоро с някаква мистика и езотерика, отколкото с традициите на католицизма.
В резултат на откритието си – или поради голямата му стойност, или защото го отвежда до нещо, което би могло да му донесе финансова изгода – абатът става приказно богат.
С годините предположенията за същността на находката на Сониер варират, но според най – прозаичното той намира огромно съкровище, докато според други откритието му се отнася за нещо много по-зашеметяващо, например Свещения кивот, съкровището на Иерусалимския храм, дори Гроба Господен.
Според една от легендите, свещеникът е открил ръкописи, които или е продавал, или някой му е плащал за мълчанието.
Според друга легенда разказвана от местните хора, Сониер е открил съкровището на Тамплиерите. След като орденът изпада в немилост, рицари, избегнали арестуване по заповед на Филип Хубави, пристигат в Рен льо Шато със своите натоварени каруци и скриват съкровището си в пещерите.
Според друга легенда, свещеникът е открил „Тайното Евангелие“ на Катарите, което е истинското учение на Исус. Четвърта теория поддържа тезата, че под църквата се намира гробница, в която е бил оставен „Свещеният Граал“. В интерес на истината под пода на храма наистина има стълбище, което отвежда до гробница, но според надписите на плочата на саркофага, там са били погребвани местни благородници. Още по-изненадващото е това, че плоча със същото име е открита и в самото гробище на селото. Два гроба с един и същи покойник? Несъмнено единият е бил празен или в него е погребано имане, тайна или какво?
Но сякаш от нищото изведнъж се замогнал до такава степен, че купил съседния имот и започнал да си прави имение. За днешните представи то е твърде семпло и малко, но за онова време в този затънтен край това предизвикало любопитството на местното население. В новозакупения имот имало голяма вила, която Сониер нарекъл Витания. Зад нея има друго помещение, което граничи с храма, а подземната му част вероятно е свързана с подземията на самата църква. Точно в този период бедният абат си наел и домашна прислужница Мари Денарно, която останала с него до последния му дъх. Когато човек се изкачи по тези стълби пред него се открива зашеметяваща гледка към долината на р. Од и върховете на Пиренеите. „Лесно е да се разбере защо в миналото на това на пръв поглед мизерно селце е придавано такова стратегическо значение, защото никакъв враг не би могъл да се доближи до него, без да бъде забелязан.
В градината днес можете да видите и гроба на Сониер, който умира покосен от инфаркт през 1917 г.
В малката постройка зад вилата се намира музеят посветен на историята на абата, а също така и восъчната му фигура, както и тази на вярната му Мари.




