Тръгваме на всяка последна Събота на месеца (попитай за датата).
последвайте ни facebook: turist Isimedia
Къде е гробът на Змей Горянин? И кой е той?
Издигащи се хълмове и горди недостъпни планински чукари се редуват в красиво разнообразие, а многобройните спускащи се от старопланинските хребети потоци и реки нарязват този красив кът от родината ни на големи неправилни късове и напояват полета и тучни пасбища.
Манастирът „Седемте престола“ и неговата околност имат богато историческо минало. Около него се намират останки и паметници още от римско владичество. Този край още тогава е бил важен стопански и стратегически пункт, за опазването на който са били построявани укрепления, крепости и калета. През времето на османското робство, от тук е минавала турската хазна за Цариград.
За манастира „Седемте престола“ поета Иван Вазов говори в баладата си „Клепалото бие“. Името на манастира идва от старинната църква, която е със седем олтара-престола. нарича се още Осеновска, защото се намира в
землището на с. Осеновлак. Твърди се, че това наименование произхожда от историческото събитие – отбраната на Асена, син на Иван Александър, под крепостта „Мелнишки камик“, против Мурат в 1255 г. Тук Мурат срещнал твърда съпротива и е бил принуден да напусне планината. Тук Асен е паднал убит. Има редица предания, които се предават от поколение на поколение.
Но да се върнем в началото, как е бил създаден манастирът:
Първоначално тук се заселили седем души боляри от славянските племена със семействата си. Цялото това религиозно място, често е било посещавано от идолопоклонници и властници, вследствие на което били принудени да се заселят в планината. Те се настанили на седем различни места, откъдето се предполага че са се образували и седемте села Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков дол и Лакатник. С течение на годините, жителите от тези села започнали да стават истински пазители на гората. За да имат една по-ефикасна защита от нашествениците, някои от тях използвали съществуващите тогава крепости. Византийщината която се е ширила навсякъде, тук не е могла да проникне. Това е спомогнало много на населението да премести намиращата се малка черквица в калето, край реката, защото горе е било много неудобно и е нямало вода. 
По същото време (XI в.) княз Георги приел монашеството под името Гавраил и започнал постройката на манастира.
