Скален параклис „Света Петка“

В град Трън близо до сръбската граница е едно от най-светите места в България. Става въпрос за Света Петка. Мястото къде е живяла и където са се случили доста чудеса.

Света Петка е родена в град Епиват от родители българи. Те били заможни хора. Имали две деца-момиче и момче. Решили да дадат момичето в манастир в град Епиват. Тя от малка била много набожна. Ходела на черква, проповядвала христовата вяра. На неверниците това не им харесало и започнали да я преследват. Тя била принудена да бяга. Отишла в пустинята, във Витлеем и Йерусалим. Хранела се с трева, корени и растения. Дълго време била на пост и молитва. Един ден й се явило сияние и тя чула глас, който й казва да се завърне обратно в родния си град. Това и сторила. Завърнала се в Епиват. Започнала отново да преповядва за христовото възкресение и отново била преследвана. Била принудена да напусне родния си край окончателно. Минава Бяло море и идва в Трънския край. Спира се в близкото село Врабча. Не се знае колко време е стояла, но потерята я настигала и тя се насочила към сегашния град Трън. По онова време тези земи били пусти. Хората били в Балкана. Видяла пещерата и решила да се укрие в нея. Това било в края на X, началото на XI век.

Със себе си носела торбичка с брашно. Решила да си омеси хляб. Направила си огнище, където да го изпече. Когато запалила огън видяла, че димът не се връща обратно, а излиза от някъде. Разбрала, че пещерата има и друг изход. Опекла хляба, отчупила си от него, но й се дочул тропот. Погледнала надолу и видяла, че преследвачите й наближават. Господ й помогнал в този момент. Тръгнала по пушека към изхода. Когато стъпила, върху скалата останали следи от дланта и едното си стъпало, които се виждат ясно и сега. Когато потерята влязла не намерили Света Петка, а намерили туко-що опечената пита. Един от неверниците посегнал да си отчупи от питата, но тя се вкаменила. Това е преданието за „Вкаменената пита на Света Петка“. Тя се вижда сега в естествените си форма и размери.

Всяка година на 14 октомври-Петковден се прави такава пита, прави се курбан и се раздава за здраве. По скалите сега се стича вода, за която се смята, че са сълзите на Света Петка. Тя се събира в съдове и се раздава на празници.

Света Петка отново се завръща в Епиват. Но когато пристига, тя вече е била доста възрастна. Когато е починала са я погребли на края на гробището като чужденка.
Минало доста време. Починал един моряк, когото морето изхвърлило на брега. Когато хората ходели да запалят свещ на гроба на Света Петка един пътник ги помолил да погребат моряка, да не го разнасят животните. Хората разровили гроба на Света Петка и открили тялото й нетленно. Те се изплашили, върнали тялото й обратно, но заровили с него и тялото на моряка, което вече се било вмирисало. На другата вечер на един от тези хора се явила Света Петка на сън, облечена в царски дрехи и заобиколена от войници. Един от тези войници казал: „Какво направихте, защо презряхте така Света Петка? Ходете я извадете, защото тя се задушава в тази смрад!“ Извадили тялото и го съхранили в полу разрушената черква в град Епиват. По-късно по нареждане на цар Иван Асен, тялото й се връща в Търново. Когато Търновското царство пада под Османско робство го дават на Видинското царство. Когато и то пада я местят в Белград. Когато пада и Сърбия я взимат в Цариград. Султанът задлъжнял много покрай воините, които водели и продал тялото в Румъния за много злато и пари. Съхранили го в град Яш, Северна Румъния, в сребърен ковчег, където се намира и до днес.